Тренирай, ако искаш да станеш успешен родител "Животът днес" брой 3Живот Кристина ПЕШИНА

Преди дни в София се проведе първата демонстрация на практическия семинар „Трениране на успешни родители”. Програмата е създадена още през 1962 г. от д-р Томас Гордън, а целта й е да ни подготви за най-важната и отговорна роля в живота, а именно тази на родител. Методът се е наложил вече в повече от 45 страни. През лятото в Бургас бе открит филиал на института Gorgon Training International и у нас, като 21 инструктори са преминали курса на обучение. От март тази година вече в 6 града в страната се провеждат курсове, водени от сертифицираните инструктори, а участвалите до момента са 300 души. Програмата се обновява постоянно с нови примери и съдържание, така че да бъде актуална към въпросите и грижите на съвременните родители. Демонстрацията се посрещна с голям интерес. Това изненада дори организаторите, които се оказаха неподготвени със седящите места. Липсата на достатъчно столове не отказа правостоящите, които търпеливо останаха до края на лекцията. Дарина Георгиева, представител на институт Gorgon Training International за България, откри събитието, като запозна аудиторията с автора, а Мариана Шмит, координатор на програмата за България, разказа повече за самата нея.

Това не е просто лекционен курс, а практическа подготовка в рамките на 30 учебни часа с последователна структура. По нетрадиционен и достъпен начин участниците усвояват умения и практически задачи. Те не само придобиват нови знания и умения, а също така се научават защо, кога и как да ги прилагат. Всъщност курсът е баланс между инструкторска презентация, групови дискусии, лично споделяне и изграждане на умения. Основното, което родителите научават, е как да разрешават конфликтите със своите деца. Използването на всички предлагани в курса техники има за цел родителите да накарат детето си да обсъжда проблемите, а не да ги прикрива. В конфликтна ситуация да се намери приемливо и за двете страни решение. По този начин да се намали агресивността и враждебността до минимум. Психоложката Юлия Попова отговори на въпроса защо наказанията не действат и какво да направят родителите в подобна ситуация. Специалистката припомни, че е необходимо да се търси причината за дадено поведение, което е и в основата на успешните взаимоотношения. Това, което различава тази програма от всички останали, е отношението й към наказанието като метод на възпитание. Тя не го отрича напълно, но го смята за неефективно, особено при юношите. Не е необходимо родителите да демонстрират властта, която имат над децата си. Те я осъзнават още от най-ранна детска възраст. Налагането й в конфликтни ситуации не води до разрешаване на проблемите, а до влошаването и задълбочаването им. Уместно и задължително е подобно поведение само в най-крайни животозастрашаващи случаи. В практическата част на лекцията една от инструкторките сподели проблем, а 12 души от публиката с помощта на раздадени им слайдове трябваше да се опитат да й съдействат за разрешаването му. Защо точно 12? Оказа се, че това е бройката на най-честите случаи, когато мислим, че помагаме на децата си, а програмата ги определя като препятствия. Те спират естествения поток на комуникация. Ще се учудите, като видите сред тях такива, с които сте смятали, че наистина помагате на детето си. Първите пет са известни като послания с решения. Това са заповедта, предупреждението, проповед или укор, съветване, мъмрене или спорене. Заповедта предизвиква съпротива. Проповедта създава чувство на вина. Съветването, колкото и да го смятаме за благородно, внушава у детето невъзможност да се справи само. Мъмренето създава чувство на малоценност и единственото, което ще се случи, е детето да спре съвсем да ви слуша. Всяко едно от тях предизвиква противопоставяне. Тъкмо затова са и неефективни. Следващите пет се определят като унижаващи послания. Това са критикуването, похвалата, етикетите, анализирането, успокояването и разпитването. Критикуването кара малчугана да се чувства глупаво и да се възприема като лош. Непрекъснатите похвали пораждат чувство на страх от провал, с който ще разочарова своите родители и техните свръхочаквания. Поставянето на определен етикет може да има разрушителен ефект върху това как то ще възприеме само себе си в даден момент. Прекаленото анализиране на споделения проблем може да накара детето да се почувства безсилно и в капан, което впоследствие да го накара да спре да говори с родителя от страх, че той може да го изопачи. Успокояването поражда усещането за неразбраност, а оттам и на враждебност. Задаването на прекалено много въпроси пречи на потока на комуникация, така децата спират да споделят, дори е възможно да започнат да лъжат. Не могат да разберат какво цели родителят с всички тези въпроси. С още една демонстрация инструкторите показаха какво се получава при един такъв кръстосан разпит. Последното препятствие е оттеглянето или да отклониш разговора в друга посока. Това учи детето да избягва проблемите, а не да ги решава. След всичко изброено дотук сигурно се чувствате като в задънена улица. Най-вероятно сте използвали поне едно, ако ли не и всичките препятствия при възпитанието и общуването си с детето. Но това в никакъв случай не ви прави лош или неуспешен родител. А и сигурно се питате кой тогава е правилният път. Разковничето се нарича активно слушане. За какво точно става въпрос ни показаха нагледно инструкторите. Първо трябва да е налице пасивното слушане. Да присъстваш телом и духом на разговора. Да има зрителен контакт, а не да миеш чиниите, докато детето ти се опитва да сподели някой свой проблем. Задължително показваш, че си разбрал. Може и да не е точно това, което е искало да ти каже, но по-добре да сбъркаш, отколкото да няма обратна връзка. Не пропускаш да изразиш приемане. Опитваш се всячески да се поставиш на негово място. Така в процеса на разговор детето само прозира проблема. Най-трудната част от активното слушане е да се довериш на малчугана, че той може сам да стигне до проблема и да го разреши. Ако посещаване на курс не ви се нрави, но пък темата ви интересува, можете просто да се сдобиете с книгата на д-р Томас Гордън. При всички случаи ще ви е от полза в предизвикателството, наречено родителство.

Moделът Гордън – отнасяйте се с детето така, както искате то да се отнася с вас Силвия Андреева, сертифициран Т.У.Р. инструктор

Първият ден, след като приключих обучението по програмата „Трениране на успешни родители”, беше странен. Прибрах се у дома рано сутринта, големият ми син точно ставаше за училище. Веднага се опитах да използвам новите знания, но не се получи както трябва. След няколко опита синът ми каза: „Мамо, ама ти си различна след това обучение, сякаш са те сменили”. Тогава си дадох сметка, че съм направила няколко от грешките, за които стана дума по време на курса, и си казах: „Аха!”. Първо, не обясних на децата къде съм била, какво съм научила там и искам да прилагам у дома в общуването ни. Второ, опитвах да прилагам техниките, без да са налице необходимите условия за това. Седнах и обясних каква е цялата идея с простички думи, подходящи за дете. Големият ни син (ще стане скоро на 8) разбра доста добре концепциите. Учудих се: я, какво ми е умно! (дадох му оценка вътре в себе си и веднага се хванах, че правя поредна грешка – оценявам!).

След това си дадох сметка, че в годините съм хвалила и критикувала децата си като част от възпитанието, вярвайки, че това е начинът да изградя отговорни и пълноценни личности. Не съм се замисляла, че по този начин манипулирам естествената детска природа в посока, изгодна на мен – майката, на нас – родителите, на семейството, на обществото, без да обръщам внимание на детето като личност, с неговите права и нужди да бъде себе си, както и с възможностите, залегнали в него да се справя с етапите на живота си. Раждането на децата промени светогледа ми и измести фокуса на живота ми. В същото време родителството ме изправи пред предизвикателства, за каквито не бях и помисляла. Лутах се между различните съвети и идеи за възпитанието, усещайки как не успявам да намеря този начин на общуване с децата, който да ме накара да се чувствам удовлетворена в ролята си на родител – най-важната в живота ми. Четях всякаква литература за възпитанието и общуването и на теория знаех много, можех да забележа грешките, които правят родителите около мен, както и своите. В същото време цялото това знание не ми помагаха особено в ежедневието с децата ми. Да инвестираш в родителството си Когато миналото лято приятелка ми каза за обучението на инструктори по програмата „Трениране на успешни родители” (Т.У.Р.), веднага се обадих в представителството за България. Не знаех точно за какво става дума, но някак усещах, че е точно за мен. Дълго се чудих дали да се включа, тъй като инвестицията не беше малка. Не че не си заслужаваше, но нали знаете как човек се чуди, когато трябва да инвестира в собственото си развитие. Започнах да чета книгата и с всяка следваща страница ми ставаше все по-интересно и кимах вътрешно, че това е точно каквото съм търсила. Програмата е създадена от д-р Томас Гордън – американски клиничен психолог, номиниран три пъти за Нобелова награда за мир, носител на много награди и признания от различни професионални организации. Той разработва модел на човешките взаимоотношения, познат като „Моделът Гордън”, въз основа на който преди 50 години започват програми за обучение на родители, учители, лидери, а по-късно и за младежи и за лична ефективност. В България програмата „Трениране на успешни родители” започна от началото на 2012 г. Обучението се води само от сертифицирани от институт Gordon Training International инструктори. В основите на „Модела Гордън” е залегнало златното правило: Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб Философията му за родителство е изградена на убеждението, че децата не са лоши, палави, проблемни, непослушни... Поведението им просто е начин да задоволят собствените си нужди в съответния момент. Ако бебето плаче, това е защото е гладно или мокро, а не за да ни тормози. По същия начин, ако 3-годишното дете рисува по стената, това е породено от необходимостта му да се изявява и експериментира, да си играе и да се забавлява, а не с цел да ни ядоса или пък да ни създаде допълнителна работа. Децата ни имат право да задоволяват своите нужди. Ние, техните родители, имаме същото право. Именно в сблъсъка на нашите нужди с тези на децата се раждат конфликтите и проблемите в отношенията ни. Свикнали сме да реагираме по два начина, когато не можем да приемем поведението на децата си. Единият е да наложим своята воля, да подчиним децата и те да правят това, което им се казва. Така осъществяваме контрол върху тях, като удовлетворяваме собствените си нужди за сметка на детето. Често наричаме такива деца „послушни”, именно защото ни „слушат”, т.е. действат според нашите правила и възгледи за това по какъв начин трябва да се държат. „Послушните” деца обикновено са такива или от страх от наказание, или в очакване на конкретна награда за „послушанието” си. Другият начин е да оставим детето да прави това, което си е наумило. Това обаче ни кара да се чувстваме като жертви на собствените си деца, пренебрегваме собствените си нужди и в крайна сметка оставаме неудовлетворени и пренебрегнати. И в двата случая има някой, който губи и друг, който печели „битката”. За щастие, има алтернатива, която дава възможност на родителите и децата да посрещнат своите нужди и да изградят взаимоотношения, които се основават на взаимно уважение, разбиране и усещане за близост и топлота, дори и в случаите на конфликт. „Моделът Гордън” предлага умения и техники за общуване и решаване на конфликти, които веднъж усвоени и залегнали в отношенията „родител-дете”, могат успешно да влияят върху поведението на детето така, че нуждите и на родителя, и на детето да бъдат удовлетворени: Техники за общуване и решаване на конфликти Активно слушане - умението да доловиш и отразиш обратно смисъла и чувствата зад думите на детето така, че да му помогнеш да стигне до същността на проблема си – най-честата причина за „лошото” поведение, така че то да намери решението за него. Аз послание - Умението да се справиш с поведението на децата, което създава проблем, по уважителен към детето начин. Когато родителят има проблем, породен от действията на детето, се използват умения за конфронтиране, основно чрез т.нар. „аз-послание”. Тъй като с това средство родителят изразява собствените си нужди и емоции без критика и обвинения, вероятността детето да го чуе, да съдейства и да промени поведението си е много по-голяма. Така децата съхраняват самооценката си и се учат на отговорност и съпричастност към другия – все качества, залегнали в основата на емоционалната интелигентност, зрелостта и самодисциплината. След като веднъж променим начина си на общуване с децата, като използваме двете умения за „активно слушане” и „аз-послания”, можем да разчитаме на много по-лесно разрешаване на конфликтите, посредством залегналия във философията на д-р Гордън метод, наречен Печеля-печелиш - метод за решаване на конфликти, който ни дава възможност да се справим със ситуацията така, че нуждите и на двете страни да са удовлетворени. Усвояването всички споменати по-горе умения и прилагането на метода „печеля-печелиш” е толкова важно, колкото и да знаем кога да ги използваме. За тази цел д-р Гордън разработва т.нар. Поведенчески прозорец - дава структура на родителите кога да прилагат съответните умения, така че да бъдат най-ефективни в решаването на проблемите и да допринасят за изграждането на спокойна и открита атмосфера на общуване в семействата си. Децата се раждат с всички необходими умения, за да израснат такива, каквито искаме да ги възпитаме. Вече няколко месеца използвам уменията, които научих в курса за инструктори по програмата на д-р Гордън „Трениране на успешни родители”. Виждам, че е нужно време да усвоя уменията и те да станат част от мен, от естествения начин на общуване с децата ми, съпруга ми, всички хора около мен. В същото време усещам удовлетворение, че най-сетне съм намерила пътя към създаване и изграждане на взаимоотношения в семейството ми, основани на взаимно уважение, зачитане на нуждите на другия и лична отговорност. Най-много ме впечатлява колко лесно сработват тези техники с малкия ми син, който е на три. Мислех, че ще е точно обратното – че ще ми е по-лесно с баткото, почти на 8 г. Явно е съвсем вярно това, че всички се раждаме с тези умения, но ги забравяме и се научаваме, против природата си, да даваме оценки, да обвиняваме, да бягаме от лична отговорност, някой друг да взема решения вместо нас. В курсовете, които водя с родители по програмата, виждам как проблемите и предизвикателствата пред общуването с децата, независимо на каква възраст, са общи или подобни за всички родители. Дали поради начините, по който са ни възпитавали родители и учители, или заради културата в развитите общества, сме се научили да пренебрегваме природата и инстинктите си. Ние, както и децата ни, имаме нужда единствено от любов и разбирателство, за да сме щастливи. Искрено вярвам, че за да го постигнем, трябва да запазим това, с което природата ни е дарила – умението да помагаме на хората и да обичаме себе си. Два принципа, които са заложени в основите на концепцията на д-р Гордън.

Как започнах да слушам

За първи път се сблъсках с активното слушане като процес на общуване преди години
 в едно обучение за мениджъри, което правехме в компанията, където работех по онова време. Моят отдел отговаряше за обученията на цялата компания и се чувствах длъжна да присъствам, за да съм сигурна, че нещата вървят добре. Беше ми интересно какво е това активно слушане и как така слушането може да бъде не-активно. Разбира се, тъй като не участвах в цялото обучение, бързо забравих основните техники на този процес и въпреки че дълго време след това твърдях, че активното слушане е много важен процес от комуникацията на ръководителя с екипа, не съм сигурна че знаех точно какво имам предвид. Дори не ми беше хрумвало да опитам да приложа този метод на общуване с децата си – мислех, че това е строго корпоративно ниво на обучение.

В последствие се сблъсках с друг вид техники за общуване, познати повече като NLP. Провеждахме програма за умения за презентиране, която беше базирана на тези техники и аз участвах този път много активно. Тренерът – англичанин с много интересен произход и подход към живота, ни посъветва да изпробваме техниките, които учим, с децата у дома. Децата, според него, са най-добрият лакмус дали успяваме да се справим с прилагането на конкретната техника за общуване, тъй като те нямат предразсъдъци и действат спонтанно. Това беше първият път, когато се замислих, че родителството може да се учи. Опитвах доста от нещата, които учехме в курса, със сина ми и беше чудесно, когато успявах да получа отклик и очаквания резултат. Все още си спомням как тренирах гласа си (все пак курсът беше за презентационни умения) докато четях приказки на детето. Беше толкова забавно – синът ми си умираше да се смее на моите превъпъщения в мецана, вълкът, лисицата и цялата фауна от приказките. Аз пък тренирах гласа си, правех си изводи как различните интонация и ритъм влияят на другия в общуването и за всеки от нас имаше полза в това упражнение. Не само тази, но и други техники, които изучавах, сработваха отлично с детето и това ме мотивира да започна да търся повече информация за начините на общуване с децата и как те влияят на отношенията с родителите и детското развитие.

Осъзнах, че до момента съм се интересувала основно от начините за отглеждане на детето. Постепенно започнах да опознавам различни теории за възпитание, общуване и развитие на детето. Всяка следваща ми беше още по-интересна. Някои ми допадаха, други – не чак толкова. Опитвах се да експериментирам с различни подходи, за да видя какви резултати постигам. Давах си сметка, че това в известна степен е на гърба на детето, тъй като постоянно сменях теориите и се лашках от една в друга посока – от единния родителски фронт и правилата залитах в тоталната либерализация на отношенията и обратно. Тези експерименти, от своя страна, ме караха да се чувствам виновна, че обърквам детето и в крайна сметка не постигам нищо постоянно. Времето си минаваше, детето растеше, а аз все още търсех нашия начин на общуване и положението се влошаваше още повече от рамката на 7-те години, както й казвам. Тази рамка е онази, за която казват: „Първите 7 години са най-важни“. Хората с опит говорят, че ако изпуснеш тези първи 7 години, после горко ти – положението е безвъзвратно и каквото си направил, свършено е вече. Те били изключително важни за израстването на отговорен зрял човек, който ще бъде достоен гражданин на обществото ни, казват. Това е времето, в което ковем съдбата на бъдещия зрял и морално обезпечен индивид. Тези „първи 7 години“ така ме притискаха, че чак ме задушаваха, наближавайки бавно и сигурно. Сякаш имах срок, в който трябваше да докажа, че съм добър родител и изпусна ли го – край, няма връщане назад. Беше странно усещането, че сякаш се съревновавам със себе си, или по-скоро с някакво външно убеждение, че имам да гоня в родителството задача с краен срок и определен очакван резултат. От гледна точка на позицията ми тогава в корпоративна среда това изглеждаше разумно, но животът е емоция, енергия, движение и разумът в него е следствие, а не причина.

Раждането на втория ми син промени много от възгледите ми за възпитанието и общуването с децата. Беше толкова различен от брат си! Нали знаете как казват: „Гледам ги по един и същи начин уж, пък ето колко са различни. Значи – въпрос на характер!“.  С второто дете си дадох сметка, че не е така и всъщност много от уроците, които научих от първото, неусетно са се превърнали в нов вид на отношение към второто дете, а нещата, за които съм била много строга и взискателна при първото, не изглеждат толкова страшни с второто. Като това да падне и да се удари. Или това да се храни и спи, когато е гладно и му се спи. Или да гледа малко повече телевизия отколкото е допустимо в главата ми. Интересно е как за едни и същи неща все още изтръпвах с баткото и много държах да му ги наложа, като например задължително да закуси преди да излезе за училище, а малкия го оставях да си легне следобед без да е обядвал, просто защото не е бил гладен. Това ме измъчваше и осъзнавах, че имам още много да уча и да развивам в себе си като родител, за да преборя моделите, които бях изградила вече в отношенията си.  Една положителна промяна беше факт, както и беше факт, че я оценявах за себе си положително – вече знаех, че времето не е загубено и човек винаги може да промени нещата в посоката, която ще го накара да се чувства удовлетворен и щастлив.

Така понесена на вълните на най-дългото платено майчинство, което ми даваше време и възможност да обмисля много неща, започнах да се интересувам все повече и повече от децата и тяхното възпитание и развитие, от това да прекарвам повече време с тях и да изследвам възможностите. Корпоративният свят вече нямаше стойност, изглеждаше изкуствен и нетърпим към ценностите на личния ми живот. Все по-важни бяха различните каузи, на които исках да се посветя, все по-ценно беше дори и безделно прекараното време с децата. Потърсих си работа на половин работен ден, която ми даваше гъвкавост и възможности да развивам себе си и да търся вдъхновение.

Така един ден ме намери една програма, която ме плени с концепцията си и с начина, по който даваше възможност на родителите да изграждат децата, но и себе си, общувайки с уважение и отговорност в отношенията. Ето как в късния слънчев ноември на 2011 г. се озовах в Бургас, като участник в сертификационен курс за обучение  на инструктори по програмата на Gordon Training International за Трениране на успешни родители. Едно от първите неща, с които се сблъсках на курса, беше активното слушане. Тази позабравена от мен техника на общуване, която се оказва ключова във взаимоотношенията ни – не само с децата и в семейството, но и с другите и света около нас. На пръв поглед активното слушане изглеждаше лесно – значи, слушаш „активно“, съпреживяваш един вид, опитваш се да се поставиш на мястото на другия и да му потвърдиш какво долавяш в поведението и чувствата му. Да, обаче на практика нещата стояха другояче. Първата трудност беше свързана с това да спра да мисля какво да кажа. Толкова бях свикнала докато слушам някой да мисля какво ще кажа като спре да говори, че се оказа изключително голямо предизвикателство да слушам истински. После се оказа, че не е толкова лесно да уловиш чувствата на човека срещу теб, а и дори когато успееш да ги уловиш – не знаеш как да ги изразиш, направо ти се губят думите. Наложи се да потърся речник на чувствата и да започна да ги чета отново и отново, за да осъзная, че „притеснявам се“ не е единственото чувство, което изпитвам като ми се свие стомахът. А и за да не повтарям папагалски „притесняваш се за това, притесняваш се за онова“. Наложи се доста да се упражнявам и все още го правя. Първо започнах със себе си, с опитите да разпознавам собствените си чувства, които далеч не винаги са „притеснена“ или „ядосана“. Важното е, че налучках правилния подход след само няколко опита – а именно, че трябва да започна с малките успехи, от дребните неща, които са по-лесни и вероятността да ги направя правилно и да постигна резултат е много по-голяма. Така постигнах първия си успешен процес на активно слушане още по телефона от Бургас с малкия ми син, тогава на две години и девет месеца. Бях толкова доволна от себе си и щастлива от резултата! Най-хубавото беше, че на следващия ден имаше с кого да споделя на обучението, да получа потупване по рамото, че се справям, както и вяра, че мога да постигна много повече.

Най-голямата награда за мен, обаче, си остават думичките, които чувам от малките гласчета у дома: „Мамо, благодаря ти, че ме разбираш!“
Силвия Андреева ТУР обучител

Отзиви на участници в практическите семинари Трениране на Успешни Родители

Научих се да бъда по –търпелива и да не се опитвам да променям хората ,когато нещо в тях ме дразни на всяка цена.
Участник от Търговище
  Материалът в курса бе прекрасно представен от инструктора и по този начин ме провокира да започна приложението.
Участник от Търговище 
Радвам се че получих информация за алтернативни умения за решаване на конфликти и по- ефективни начини за общуване .Най –трудно ми е да прилагам Конфронтативно Аз послание  в 3 те му части.Имам нужда от повече време да прилагам новите умения, за да  усетя по –осезаеми промени.
Участник от Търговище
Курсът е изключително полезен не само за взаимоотношенията с децата,но и с хората около мен.Чувствам се щастлива ,че направих нещо за себе си и научих много полезни неща.
Участник от Търговище

Промените които забелязвам  в мен са ,че успявам да се изразявам по-точно ,чувствам се по-разбрана,по –лесно постигам споразумения,изслушвам без да давам оценка.
Участник от Бургас 
 Радвам се ,че посещавах този курс.Той ме накара да се замисля и да коригирам комуникацията си с децата и другите хора около мен
 Участник от Бургас 
Курсът беше на изключително ниво .Теория,практика и игри ,много умело се редуваха уроците ,без излишни и безинтересни ситуации.
Участник от Бургас
 ТУР  ми помогна да видя себе си от страни и да разбера кое да променя ,за да съм по-успешен родител.Научих, колко е важно да чувам другия, както и за мен е важно да бъда чута.
Участник от София 
Само по себе си срещата на различни хора ,които се събират да говорят за родителство е много полезно ,а всичко това в комбинация с курса беше страхотно.
Участник от София 
В ТУР научих ценни умения ,които постепенно започнах да прилагам в отношенията с близките хора. 
Участник от София
Имах нужда от помощ при общуването със сина ми и този курс ми помогна в точния момент за мен .Опитвам се да слушам по-внимателно и да разбера човека срещу мен.
 Участник от София                       
Щастлива  съм ,че съм част от първата група обучители на институт Gordon Training International за България поради две причини. Първо, участието ми даде възможност да вляза в контакт с изключителни професионалисти и хора, ерудирани, емпатични и емоционално близки. Второ, уменията, придобити в курса се оказаха полезни не само в общуването  с децата ми, но и в общуването  със съпруга ми, приятелите ми, клиентите, които консултирам, оказаха се универсални умения, които ме направиха още по сензитивна към света около мен. Ново за мен беше и това да се науча да разграничавам собствените си проблеми от тези на другите и разбирането, че нагърбвайки се да решавам проблемите на децата си, освен че се натоварвам неимоверно, аз не им давам шанс да изградят собствени умения и стратегии за справянето с тях. За да съм ефективен родител, партньор и приятел е необходимо да бъда емпатична, подкрепяща, но в никакъв случай решаваща проблемите на другите.
Красимира Иванова ,ТУР обучител
“Доста са „обиците на ухото”, които си закачих от ноември 2011 г. до днес. По време на курса „Трениране на успешни родители”, който посетих тогава и благодарение на брилянтния треньор Стийв Емънс осъзнах, че е нужно да се вслушвам повече в истинските потребности на детето си. А често те са замаскирани и изглеждат като капризи – тропане с крак за нова играчка, желание за лягане по-късно вечер.
Невинаги първото нещо, което детето иска е наистина това, от което има нужда. Преди  се втурвах да задоволявам всяко желание на сина си, да му давам винаги „най-добрите решения” за неговите проблеми като си мислех, че това е начина да се чувства разбран, обичан, удовлетворен.
Приложението на модела Гордън в личния ми живот ме научи, че когато проблемът е на детето, не е нужно да го превръщам и в мой, а единствено да започна в този момент да го слушам активно. Широко отворих  очи и уши към това, което то ми казва реално, без да го прекъсвам, без да му предлагам алтернативни решения, без да го съветвам. Когато детето се почувства чуто и наистина разбрано много по-лесно се успокоява и достига до решение само. “
Силвия Стоянова ,ТУР Обучител  
“Програмата ТУР е привлекателна с демократичната си философия и с това че е насочена към превенция на взаимоотношнията  родител-дете.Тя предлага един много добър модел за позитивно родителство ,който липсва в практиката на семейното консултиране в България.Изключително трудно е на съвременния родител да отглежда и възпитава децата си без да е подготвен за тази  важна и отговорна роля..
Програмата ТУР учи родителите на умения да разрешават конфликти с децата си като прилагат Беззагубен метод,да говорят с децата си а те да ги слушат и променят неприемливото поведение.”
Антония Месерджиева
Педагогически съветник,ТУР обучител
 “Трудно ми бе да осъзная,че ролята ми на родител ,когато детето притежава проблем трябва да е по-пасивна и не ръководна .Сега оставям децата си сами да решават проблемите си относно училище ,приятели и по между си в къщи.Не съм активен участник и съдник а само слушател . Вече не се чувствам виновна ,че не съм експерт в решаването на конфликти.Практикувам  с лекота умението Аз послание и смея да твърдя ,че ефекта е впечатляващ.Няма съпротива ,няма сърдене .Децата променят лошото поведение ,защото разбират как се чувствам и защото ги е грижа  .”
Дарина Георгиева ,ТУР обучител
Прилагането на уменията от метода на д-р Гордън вкъщи, от гледна точка на родител, се оказа по-трудно отколкото си мислех. Но… Само в началото. Първите дни ми костваше големи усилия и много съзнателно осмисляне на думите. Това ме натоварваше и нещата не ми се получаваха така, както аз исках. Ето защо реших да подходя различно – фокусирах усилията си първо в усъвършенстване на активното слушане. В моменат, в който се почувствах малко по-уверена и започна да ми се получава, превключих фокуса върху аз-посланията. Седмица-две по-късно започнах да опитвам със „смяната на скорости“ – от активно слушане към аз-послания и редуването им в разговора според ситуацията. Имах някои провали, но все повече стават успехите. Хващам се, че дори посреднича между двете деца в препирните им, прилагайки активно слушане и аз-послания. Сега навлизам в територията на тежката артилерия – решаването на конфликти. Там подхождам много предпазливо, за да не задълбоча вече съществуващи противоречия. Опитвам да прилагам уменията първо в безпроблемната зона, като част от процеса на взимане на решения. За малки препирни понякога също работят. Още не сме минали през целия формален процес и това предстои. Става все по-интересно! Най-силно ме впечатлява факта, че колкото повече време опитвам съзнателно да пригалам тези умения, толкова по-несъзнателно започват да се случват нещата. Знам за цикъла на учене много добре – толкова години се занимавам с обучение. И все пак се учудвам за пореден път колко е вярна поговорката, че „повторението е майка на знанието“. Най-много се впечатлявам колко лесно сработват тези техники с малкия ми син, който ще стане на 3 г. този месец. Мислех, че ще е точно обратното – ще ми е по-лесно с баткото, почти на 8 г., а с малкия ще е трудно. Явно е съвсем вярно това, че ние се раждаме с тези умения и в годините посредством възпитанието на родителите си ги забравяме и се научаваме, против природата си, да даваме оценки, да обвиняваме, да бягаме от лична отговорност. Искрено вярвам, че трябва да запазим това, с което природата ни е дарила – умението да помагаме на хората и да обичаме себе си. Два принципа, които са заложени в основите на концепцията на д-р Гордън.

Силвия Андреева, ТУР обучител

Новини издателство Колибри

http://www.colibri.bg/news.php?id=42

30-часовият семинар „Трениране на успешни родители“ (ТУР) на д-р Томас Гордън, автор на едноименната книга на издателство „Колибри“ е вече в България и ще бъде достъпна за българските родители в началото на 2012 г.ТУР се преподава само от инструктори и представители, обучени и отличени със сертификат от организацията на д-р Гордън – Gordon Training International.
Първото по рода си за България обучение за инструктори професионалисти  по програмата ТУР се проведе  в гр. Бургас с преподавател Steve Emmons, представител и мастер треньор на институт Gordon Training International от 24 до 29 ноември 2011 г.
22-ма инструктори от София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово и Стара Загора, избрани по определени критерии, включващи образование, професионален опит, възрастова граница, ниво на владеене на английски език, завършиха успешно Първоначалния обучителен семинар за ТУР инструктори и са упълномощени да преподават програмата ТУР в техния град.
Програмата „Трениране на успешни родители“ по инициалите на международното  издание Parent Effectiveness Training  (Р.Е.Т), дава отговор на много важни въпроси: как да разрешаваме конфликтите родител–дете, как да говорим на децата си така, че те да ни слушат и да променят „лошото поведение“, как да им помогнем да бъдат отговорни и да развият самодисциплина.
 Основателят е д-р Томас Гордън (1918–2002), всепризнат пионер в решаването на конфликти при общуването на родителите с техните деца, на учители с ученици, номиниран три пъти с Нобелова награда за мир, носител на голямата награда на Калифорнийската психологическа асоциация за цялостен принос, основател на международната фондация „Gordon Training International“, известен с „модела на Гордън“ – първоначално използван за подобряване на отношенията между родители и деца, впоследствие развит и прилаган като общовалиден метод за подобряване на всички видове човешки взаимоотношения, прилаган успешно в цял свят. Автор е на девет книги, издадени на 40 езика в общ тираж от над 6,5 милиона екземпляра, в които описва подробно метода си. Над 7 милиона участници са преминали обучение в неговите курсове.
 Основана през 1962 г. в Калифорния, програмата „Трениране на успешни родители“ (ТУР) се преподава в САЩ и в над 45 страни от над 40 000 сертифицирани инструктори. Инструкторите обучават групи с приблизително 15-20 родители как да слушат, за да могат децата да им да говорят, как да говорят така, че децата им да ги слушат, и да решават проблеми така, че никой в семейството да не губи. Близостта и отзивчивостта, които следват прави и родителите, и децата щастливи.

 ТУР е пионерска програма в обучаването на родители в междуличностни комуникационни умения и е първата по рода си, която развива специфична методология за решаване на семейни конфликти.

 ТУР  е най-имитирана програма за родители по света. Д-р Гордън е наричан „бащата на обучаването на родители“.
 Курсът ТУР е оценен от над 60 независими проучвания Над 40 000 ТУР инструктори са обучени и отличени със сертификат от 1962 г. насам, включително психолози, психиатри, социални работници, брачни и семейни консултанти, учители, училищни съветници, църковни служители,  възпитатели, лекари, домакини, сестри и др.
Представителството на институт „Gordon Training International” за България функционира от гр. Бургас от началото на 2011 г. и се осъществява от Дарина Георгиева, а координатор по програмата ТУР е Мариана Шмит.

Контакти:
Бургас  8000
E-mail: gordonbulgaria@gmail.com
Web site: www.gordonbulgaria.com
Дарина Георгиева – представител на GTI
Тел: 0898579018
Мариана Шмит – координатор по програмите на GTI
Тел: 0893349541

Структура на Програмата ТУР, модули и продължителност

 Трениране на Успешни Родители (ТУР) е   образователна превантивна  програма разпределена в 8  модула с  фиксирана структура и последователност , следваща стандарта и структурата  на международното изданиеParent Effectiveness Training  (P.E.T ).Тя съдържа  учебна тетрадка,аудио и визуални материали и методологическо ръководство на инструктора.

Организацията на образователната структура се основава на дългогодишен опит в провеждането на  курсове в над 45 страни в Европа и по света .Съдържанието и дейностите се актуализират периодично  в унисон с грижите и тревогите на съвременните родители Основните принципи и умения заложени в програмата  следват   модела Гордън,универсален метод за  подобряване на всички видове човешки взаимоотношения, прилаган успешно в цял свят през 50 годишната си история, с основател  д-р Томас Гордън (1918-2002), световно признат пионер в решаването на конфликти при общуването на родителите с техните деца, на учители с ученици, , номиниран три пъти с  Нобелова награда за мир.

Формата на курсовете ТУР може да варира и се определя от инструктора и нуждите на участниците .

8 седмици ;Една  сесия на седмица с продължителност 3 ч.(180 мин)

5 седмици ;Една  сесия на седмица  с продължителност 4ч.(240мин)

5 седмици ;Две сесии на седмица с продължителност 2 ч.всяка

Вечерни сесии

Дневни сесии

За повече информация   се свържете с ТУР инструктор от  Вашия град .

Структура на курсовете ТУР

МОДУЛ 1

Какво е успешен родител 

Характеристики на ефективния родител

Поведенчески прозорец

Собственост на проблема

Цели на ТУР

Поставяне на цели

МOДУЛ 2

Как да придобием умения да помагаме 

12 те препятствия пред общуването

Умението Активно    слушане  

 Прилагане на Активно   слушане когато детето/другия притежава проблем                                            

МОДУЛ 3

Прилагане на активно слушане                                                                    

Условия за Активно слушане

Често срещани грешки

Активно слушане при малки деца

МОДУЛ 4

Конфронтиране на неприемливото поведение 

Ефективно саморазкриване

Избягване на неефективни начини на общуване

Умението Аз -Послание  

Смяна на скоростите Аз послание и Активно слушане

МОДУЛ 5

 Прилагане на Аз – послания                                                                           

Справяне с противопоставянето

Ефективно конфронтиране

Позитивно Аз –послание

Превантивно Аз-послание

Декларативно Аз-послание  

Промяна на  средата , с цел  да се избегнат конфликти

                                   

МОДУЛ 6

Решаване на конфликти  

Същност на конфликта

Неефективни начини за решаване на конфликти

Метод 1 Авторитарен подход

Метод 2 Либерален подход

Метод 3 Беззагубен метод

МОДУЛ 7

Прилагане на Метод 3

Шестте стъпки за решаване на проблеми по Метод 3

Метод 3 за ситуации, включващи цялото семейство

Метод 3 при малки деца   

МОДУЛ 8  

Решаване на конфликт на ценности     

Конфликт на нужди или конфликт на ценности

Възможности за решаване на конфликт на ценности

Умения за справяне при сблъсък на ценности

Ефективно моделиране и консултиране

Оценка на курса  

                                                

                                                                          

 

ЦЕЛ на Програмата  ТУР

Програмата  ТУР е предназначена да преподава философия и умения за общуване, които ще помогнат на родителите да подобрят отношенията  със своите деца и другите  значими в живота им.хора

 Подходът и уменията на ТУР се използват в над 45 страни, сред широк спектър от културни, религиозни и етнически  групи от населението и предоставя на участниците умения за  общуване  и разрешаване на конфликти.

ЗАДАЧИ на Програмата ТУР

Участниците в ТУР  ще придобият шест ключови умения:

• "Как да разберем кой притежава проблема", за да разбират и да се справят с проблеми.

• "Активно слушане", за да дадат  възможност на техните деца и другите  да решават собствените си проблеми.

• "Аз-послания", за да конфронтират неприемливото  поведение на децата и другите, което да  доведе  до промяна  на  поведението им.

• "Превключване на скорости" за преодоляване на противопоставянето на промяната.

• "Метод III" за разрешаване на конфликти  с   децата  и другите , така че и двете страни да са доволни от решението.

• "Сблъсък на ценности" за справяне със  сблъсък на  ценности с  децата  и другите .

                                                                            

Д-р Томас Гордън създателят на програмата Трениране на Успешни Родители

д-р Томас Гордън

Д-р Томас Гордън е американски клиничен психолог (1918 – 2002), студент и по-късно колега на Карл Роджърс (съоткривател заедно с Ейбрахам Маслоу на хуманистичната психология). Известен е с „метода на Гордън“ – първоначално използван за подобряване на отношенията между родители и деца, впоследствие развит и прилаган като общовалиден метод за подобряване на всички видове човешки взаимоотношения (включително и професионални) , световно признат пионер в решаването на конфликти при общуването на родители с техните деца, на учители с ученици, взаимодействията между младежи, между работници и работодатели. Той е основател на международната фондация „Гордън Трейнинг“, а моделът „Гордън“ се използва успешно в цял свят. Автор е на девет книги, издадени на 40 езика в общ тираж от над 6,5 милиона екземпляра, в които описва подробно метода си.Над 1,5 милион участници са преминали обучение в неговите курсове.
В продължение на над 50 години Томас Гордън обучава родители, учители и лидери на развития от него метод за изграждане на ефективни взаимоотношения. Методът му се основава на твърдата увереност, че използването на принудителна сила води до влошаване на взаимоотношенията. Като алтернатива, Гордън преподава умения за общуване и разрешаване на конфликти, които могат да се използват за установяване и поддържане на добри взаимоотношения в къщи, в училище и на работното място. Уменията включват техниките „активно слушане“, „аз-послание “ и „беззагубен метод за разрешаване на конфликти“. Днес те са широко известни и прилагани навсякъде по света. Гордън прилага тези техники за пръв път през 50-те години като консултант на бизнес организации. В началото на 60-те години развива курс по родителска ефективност и обучава първата група от 14 родители в Пасадена. Курсът се доказва като изключително популярен и Гордън започва да обучава инструктори от всички щати на САЩ, които преподават в техните общини. През следващите години курсът започва да се провежда във всички 50 щата.
През 1962 г. Гордън пише книгата Трениране на успешни родители с което дава възможност на родителите да се запознаят с основите на тази нова родителска философия. В резултат на това, хора от най-различни части на света пожелават да направят програмата на курса достъпна и в техните страни. Днес книгата на Гордън (ревизирана през 2006 г.) е публикувана на 40 езика и продадена в над 6 милиона екземпляра. Над един милион души от 40 страни са участвали в курса. Гордън осъзнава, че методът му е приложим за всякакъв вид взаимоотношения, и написва книги, предназначени за учители (Трениране на успешни учители ) и лидери (Трениране на успешни лидери) както и програми за обучение по тях. Над 200 000 учители са преминали досега през учителската програма, а стотици лидери и мениджъри от американските и световните корпорации са преминали през лидерската програма. Д-р Гордън е номиниран три пъти за Нобелова награда за мир. През 1999 г. получава златния медал на Американската фондация на психолозите за траен принос в психологията, а през 2000 г. става носител на голямата награда на Калифорнийската психологическа асоциация за цялостен принос.Днес неговата съпруга Линда Адамс е президент на институт Gordon Training International.

Какво ще научите от програмата за родители ТУР?

Да говорите на децата така, че те да Ви слушат и да променят неприемливото поведение.
Да слушате децата си така, че те да Ви говорят и да се почувстват наистина разбрани.
Да разрешавате конфликти и проблеми в семейството така, че никой не губи, а проблемите са разрешени.
Да сте активен участник при възникнали спорове и конфликти в семейството и да прилагате подходящите умения при разрешаването им.

Медиите за нас

http://www.novatv.bg/news/view/2011/11/29/23915/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8/